Синдромът на Guillain Barre е сериозно, животозастрашаващо разстройство с автоимунна парализа, засягащо нервната система. Заболяването възниква, когато собствената имунна система на тялото атакува части от собствената му периферна нервна система.
В нормалните случаи имунната система атакува само чужди нашественици, но при GBS имунната система атакува външната обвивка, която обгражда нервите. Когато обвивката на периферния нерв е засегната, нервът не успява да предава сигнали ефективно, което води до неспособност на мускулите да реагират ефективно. Симптомите първо се забелязват в краката, ръцете или лицето и могат да се разпространят в други части на тялото.
Ако не се обърне внимание, синдромът на Guillain Barre може да доведе до загуба на мускулна функция и евентуална парализа. Атаката може да бъде животозастрашаваща.
Макар и рядко, засягащо 1 на 100 000 души, заболяването може да засегне всеки, независимо от пола и възрастта, и може да удари по всяко време. Беше отбелязано, че по-възрастните мъже са изложени на по-голям риск. Причината за това заболяване е неизвестна, но обикновено се предизвиква от бактериална или вирусна инфекция. Известно е, че хирургията и ваксинациите леко увеличават шансовете за атака. Заболяването обаче не е заразно и не се предава по наследство.
Може да отнеме от няколко часа до един месец, за да се развие състоянието и да достигне своя връх. След достигане на своя пик може да отнеме няколко седмици до години, за да се възстанови пациентът.
Диагнозата обикновено започва с задълбочена медицинска история и физикален преглед. Трудно е синдромът да се диагностицира рано поради сходството му с други автоимунни синдроми.
Обикновено се провежда тест, известен като скорост на нервната проводимост, за да се определи количеството протеин в гръбначно-мозъчната течност. Ако количеството протеин е повишено, лекарите извършват гръбначна пункция и електромиография за допълнително изясняване.
В екстремни случаи синдромът на Guillain-Barre може да доведе до приемане в интензивно отделение и дори до смърт, когато дихателната система е силно засегната. Важно е пациентът да остане в болница за наблюдение, докато лекарите потвърдят, че синдромът е достигнал своя връх и сега се обръща. Няма известно лечение за GBS. За положителна дългосрочна прогноза ранното откриване и правилното лечение е от решаващо значение.
Някои от леченията, използвани за справяне с GBS, включват обмен на плазма и лечение с IVIG - интравенозен имуноглобулин. Установено е, че лекарства като кортикостероиди, които могат да се прилагат орално или интравенозно, са много ефективни. Терапията също може да помогне за намаляване на тежестта на състоянието, както и за ускоряване на възстановяването след атака.
Докато някои пациенти се възстановяват напълно след епизод, някои трябва да живеят с ефектите на GBS до края на живота си. Синдромът на Guillain-Barre обикновено се повтаря при около 5% от пациентите.
Въпреки че синдромът на Гилен-Баре е сериозен и дори животозастрашаващ синдром, прогнозата показва, че с правилната информация и грижи може да се управлява, за да се позволи на пациентите да се радват на относително здравословен живот.