Синдромът на Guillain Barre (GBS) е автоимунно заболяване, което попада в категорията на острата полиневропатия и се характеризира с атака на имунната система върху периферната нервна система. Симптомите на това заболяване включват дезориентация, умора, летаргия, мускулна слабост, изтръпване, парализа, изтръпване, както и цялостно усещане за парене. Белодробната и сърдечно-съдовата система също могат да бъдат засегнати от GBS, което понякога може да се окаже фатално.
Въпросът дали синдромът на Гилен Баре е заразен или не е сложен, като се има предвид, че автоимунните заболявания се причиняват от самата имунна система, а не от инфекция, с която имунната система трябва да се бори. Изглежда, че автоимунният отговор, участващ в guillain-barre, може обаче да бъде предизвикан от микробна инфекция поради случаи на този синдром след пристъпи на определени бактериални и вирусни заболявания в две трети от случаите.
Кампилобактериозата, причинена от инфекция на различни видове от рода Campylobacter, е една от най-честите форми на гастроентерит и е основното заразно заболяване, свързано със синдрома на Guillain Barre, като Campylobacter jejuni е идентифициран като основен виновник. Веднъж изложена на патогена, имунната система може да сбърка нервните окончания с бактериите поради молекулярна мимикрия, при която компонентите на микробните клетки изглеждат подобни на компонентите на нервните клетки.
Вирусът на грипа, отговорен за заразната болест, известна като "грип", е известна предшестваща инфекция на guillain-barre и се подозира, че е пряка причина за синдрома. Броят на новите случаи на GBS често достига своя връх през по-студените зимни месеци, които са известни като сезона на настинките и грипа, и също така има възможни връзки между ваксинирането срещу грип и GBS поради имунологичен отговор към дезактивираните вирусни частици във ваксината.
Стомашно-чревна вирусна инфекция, причинена от редица вируси, включително щамове норовирус и ротавирус, е свързана със синдрома на Guillain Barre с няколко случая, възникващи в резултат на това заразно заболяване. Пациенти, страдащи от guillain-barre, съобщават, че са страдали от стомашно-чревна вирусна инфекция, предшестваща появата на синдрома, и във фекалните проби на някои субекти са идентифицирани вирусни частици.
Хепатит Е, инфекциозен вирус, предаван чрез консумация на храна и вода, замърсени с фекални вещества, е кръстен на възпалението на черния дроб, което възниква при заразени хора и се смята, че е предшестващо състояние при някои индивиди, страдащи от синдрома на Guillain-Barre. Следи от антитела срещу хепатит Е бяха идентифицирани при някои хора, страдащи от Guillain-Barre, което показва две възможни връзки между патогена и автоимунното заболяване.
Инфекциозната мононуклеоза, известна още като жлезиста треска, моно или болест на Пфайфер и наричана в разговорния народен език „болест на целувката“, се причинява от вируса Eptsein-Barre (EBV) и се предава чрез човешки секрети, като слюнка. Наличието на EBV, известен също като херпесвирус 4, антитела при някои пациенти, засегнати от Guillain-barre, предполага, че вирусът е основен причинител в развитието на постинфекциозния синдром.
В заключение, синдромът на Guillain Barre сам по себе си не е заразна болест, но може да възникне в резултат на заразяване с инфекциозно заболяване. Няма болестотворни GBS микроорганизми, които могат да заразят други, тъй като синдромът се причинява от собствената имунна система на страдащия. Автоимунните разстройства обаче могат да възникнат като следствие от минала имунологична реакция към микробна инфекция и тези болестотворни организми могат да бъдат инфекциозни.